Обръщение
Уважаеми момчилградчани,
Искам да се обърна към Вас с думи на болка, гордост и надежда. Да, странно е, че тези три чувства могат да бъдат преплетени в едно.
Местната власт е институцията, която е най-близо до хората. Именно това е било разбирането ни от встъпването в длъжност, клетвата пред общинските съветници, пред гражданите, пред момчилградчаните, които ни следят от цял свят.
Помня деня, когато получих доверието Ви на изборите. Още тогава заедно с екипа ни си поставихме за задача да докоснем душата на всеки момчилградчанин, независимо къде се намира, да защитаваме правата и свободите на всички граждани, независимо от техния етнос, вяра и религия. И наред с това да бъде близо до хората, да решава адекватно и навременно проблемите им. В Момчилград е привилегия да продължиш по този начертан преди 35 години път, защото хората тук са сплотени и единни, заедно празнуват и заедно споделят болката си. Момчилградчани са мъдри и разумни и винаги са правили правилния избор. Историята го е доказвала неведнъж и вярвам, че ще бъде така и занапред.
От десетилетия в Момчилград се преплитат етническата толерантност, разбирателството, сплотеността, добросъседството, пъстрият букет от обичаи и празници. Тук никога не е размахвана етническата карта. Никога хората не са били разделяни, никога не е имало напрежение на верска или етническа основа. Тук винаги сме споделяли празниците със съседите си - на Курбан Байрам раздаваме мекици в градския парк, на Великден боядисваме яйца и раздаваме козунаци. Правим го ЗАЕДНО, независимо от нашите вяра, религия и етническа принадлежност. Така е било, така и ще бъде, защото Момчилград не е просто населено място, Момчилград е ДУХ!
Защо изпитвам болка?
Защото се появиха хора, които искат да правят политика, противопоставяйки хората на етнически и религиозен признак. Политика не се прави с лъжи и противопоставяне на хората! Болно ми е, че нетрезво и без мяра се използват изрази като "етническо напрежение" и "радикализъм". Изрази, удобно режисирани извън пределите на Момчилград и подхвърлени като сценарий на удобните за роля актьори.
Защо изпитвам гордост?
Защото съм кмет именно на община Момчилград, защото работя с екип от достойни и доказани експерти, защото хората в тук са толерантни и не познават омразата към различния, защото заедно постигнахме толкова много неща за благото на всеки един жител, защото заедно сме силни!
Защо съм изпълнена с надежда?
Защото виждам пламъка в очите на идващото поколение. В този пламък няма омраза и разделение, напротив! Аз виждам около себе си млади хора, които са смели, целеустремени, млади хора, които не са обременени, млади хора, които са граждани на Европа!
Скъпи момчилградчани,
нека да не се поддаваме на провокации и противопоставяне! Нека да продължим да живеем в разбирателство, мир и толерантност! Днес ние сме отговорни за това какво бъдеще ще изградим за нашите деца. Нека те се гордеят с нас и с наследството, което ще им оставим!
Аз вярвам, че заедно можем да бъдем пример за тях, за да може да се съхрани духа на Момчилград!
Илкнур Кязим
